2 ene 2009, 17:37

Помниш ли...

839 0 4

Помниш ли нашата нова година...

Така очаквана и неповторима.

Помниш ли сълзите в моите очи,

които със устни ти нежно  попи.

Помниш ли тогава какво си обещахме,

колко вярващи във бъдещето бяхме…

Няма друга такава нова година…

Няма парещо слънце през студената зима.

Няма любов и болка такава,

която отвътре ме бавно изгаря.

Помниш ли нашата нова година...

Помниш ли как се целувахме под зарята…

Помниш ли как запалиха елхата…

Помниш ли как шампанското разляхме,

помниш ли…

Kолко щастливи и влюбени бяхме…

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепи Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Писателка е тя голяма....но чувствата и са били измама...
    Колко искрено я аз ОБИЧАМ и във ВЕЧНА ЛЮБОВ И СЕ ВРИЧАМ
  • Благодаря ви.
  • Поздравления адашке! Хубаво си го написала и тъжно, защото е в минало време, а то-времето, никога не се връща назад! една 6-ца за спомена...
  • Ох много тъжно ми стана като го прочетох, докосна ме.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...