Jan 2, 2009, 5:37 PM

Помниш ли...

  Poetry » Love
837 0 4

Помниш ли нашата нова година...

Така очаквана и неповторима.

Помниш ли сълзите в моите очи,

които със устни ти нежно  попи.

Помниш ли тогава какво си обещахме,

колко вярващи във бъдещето бяхме…

Няма друга такава нова година…

Няма парещо слънце през студената зима.

Няма любов и болка такава,

която отвътре ме бавно изгаря.

Помниш ли нашата нова година...

Помниш ли как се целувахме под зарята…

Помниш ли как запалиха елхата…

Помниш ли как шампанското разляхме,

помниш ли…

Kолко щастливи и влюбени бяхме…

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепи All rights reserved.

Comments

Comments

  • Писателка е тя голяма....но чувствата и са били измама...
    Колко искрено я аз ОБИЧАМ и във ВЕЧНА ЛЮБОВ И СЕ ВРИЧАМ
  • Благодаря ви.
  • Поздравления адашке! Хубаво си го написала и тъжно, защото е в минало време, а то-времето, никога не се връща назад! една 6-ца за спомена...
  • Ох много тъжно ми стана като го прочетох, докосна ме.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...