2 янв. 2009 г., 17:37

Помниш ли...

841 0 4

Помниш ли нашата нова година...

Така очаквана и неповторима.

Помниш ли сълзите в моите очи,

които със устни ти нежно  попи.

Помниш ли тогава какво си обещахме,

колко вярващи във бъдещето бяхме…

Няма друга такава нова година…

Няма парещо слънце през студената зима.

Няма любов и болка такава,

която отвътре ме бавно изгаря.

Помниш ли нашата нова година...

Помниш ли как се целувахме под зарята…

Помниш ли как запалиха елхата…

Помниш ли как шампанското разляхме,

помниш ли…

Kолко щастливи и влюбени бяхме…

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепи Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Писателка е тя голяма....но чувствата и са били измама...
    Колко искрено я аз ОБИЧАМ и във ВЕЧНА ЛЮБОВ И СЕ ВРИЧАМ
  • Благодаря ви.
  • Поздравления адашке! Хубаво си го написала и тъжно, защото е в минало време, а то-времето, никога не се връща назад! една 6-ца за спомена...
  • Ох много тъжно ми стана като го прочетох, докосна ме.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...