27 feb 2009, 22:44

Помниш ли?

1.8K 0 6

                    Помниш ли?

 

Помниш ли дните на ранната пролет

и лехите, пълни с бели кокичета?

Как им се радваше, сякаш виждаше в полет,

в бели рокли, множество малки момичета.

 

Помниш ли дните на късната пролет

в нежно зелено и дъх на брези?

Как се възхищаваше на птичия полет

и как се пълнеха с радост нашите души.

 

Помниш ли тихите юнски вечери

с бялата светлина на Луната?

А ние, като замръзнали глетчери,

седим на терасата и "слушаме" тишината.

 

Помниш ли топлите вечери на юли

и свежия полъх от планината?

А ние пак бяхме на терасата и нямахме думи,

сякаш упоени на тази вечер от красотата.

 

          2000 година - Доспей

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Асен Стефанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...