27 февр. 2009 г., 22:44

Помниш ли?

1.8K 0 6

                    Помниш ли?

 

Помниш ли дните на ранната пролет

и лехите, пълни с бели кокичета?

Как им се радваше, сякаш виждаше в полет,

в бели рокли, множество малки момичета.

 

Помниш ли дните на късната пролет

в нежно зелено и дъх на брези?

Как се възхищаваше на птичия полет

и как се пълнеха с радост нашите души.

 

Помниш ли тихите юнски вечери

с бялата светлина на Луната?

А ние, като замръзнали глетчери,

седим на терасата и "слушаме" тишината.

 

Помниш ли топлите вечери на юли

и свежия полъх от планината?

А ние пак бяхме на терасата и нямахме думи,

сякаш упоени на тази вечер от красотата.

 

          2000 година - Доспей

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Асен Стефанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...