Помниш ли?
Помниш ли?
Помниш ли дните на ранната пролет
и лехите, пълни с бели кокичета?
Как им се радваше, сякаш виждаше в полет,
в бели рокли, множество малки момичета.
Помниш ли дните на късната пролет
в нежно зелено и дъх на брези?
Как се възхищаваше на птичия полет
и как се пълнеха с радост нашите души.
Помниш ли тихите юнски вечери
с бялата светлина на Луната?
А ние, като замръзнали глетчери,
седим на терасата и "слушаме" тишината.
Помниш ли топлите вечери на юли
и свежия полъх от планината?
А ние пак бяхме на терасата и нямахме думи,
сякаш упоени на тази вечер от красотата.
2000 година - Доспей
© Асен Стефанов All rights reserved.
