25 oct 2011, 21:16

Помниш ли годините

  Poesía » Civil
911 1 0

Помниш ли годините, прекарани в мечти,
лутането и зигзагите ни вечни,
всичките копнения на нашите души
романтични по химерите далечни?

И как кат слепци протягахме ръце
Ние, в дирене на щастието вечно ,
и с невинността кристално чиста на дете
сляпо вярвахме във всичко безрезервно?

Как с безумие препускахме в просторите,
вдъхновени от идеи и от илюзии
в надпревара луда като бедуините
по пустините към извори миражни?

Но животът твърде скоро ни опримчи
със хомота на заблуди безконечни
и когато най-подире се опомнихме -
бяхме на съдбата пленниците вечни.

И видяхме се нещастни и прокудени
надалеч от роден край и от родина.
Като клетници немили и изгубени
скитахме се ний бездомни по чужбина.

Клисав беше хлябът чужд и не услаждаше
и тъгувахме по скъпата родина.
В здрачни сънища милата изплуваше
пред очите ни прекрасна и красива.

Днеска пробудени не искаме да вярваме
на заблудите и в празните надежди.
Веч отново българския дух почитаме
и заветите свещени на дедите.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Оджаков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...