3 jun 2009, 11:55

Помниш ли ме?

2.1K 0 7

Помниш ли ме, както слънцето помни луната,

виждайки я един-единствен път?


Помниш ли ме, както пустинята помни дъжда,

срещайки го един на хилядния път?


Помниш ли ме, както вятърът минава

и запомня всяко кътче, всеки косъм от моята коса.


Помниш ли ме, както аз запомних тебе,

имайки те един-единствен път.


Запомних те и оттогава

не спирам аз да те желая.

Тежи ми само едно бреме,

дали ти запомни мене...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сюзън Смърт Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това стихотворение ми е от 6ти клас, а тогава изобщо не смятах, че мога да пиша, а просто от време на време измислях разни работи. И когато го намерих написано на един хвърчащ лист, реших, че това ще е стихотворението, което трябва да публикувам първо. И за някаква ирония то е много по - добро от повечето следващи стихове.
  • И както всеки цитира част, която най-много му е харесала аз бих цитирала цялото стихотворение, защото е страхотно.
  • Толкова нежно и красиво... невероятно!
  • "Помниш ли ме, както аз запомних тебе,
    имайки те един-единствен път."
    Уникално !
  • много хубаво стихотворение

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...