Jun 3, 2009, 11:55 AM

Помниш ли ме?

  Poetry » Love
2.1K 0 7

Помниш ли ме, както слънцето помни луната,

виждайки я един-единствен път?


Помниш ли ме, както пустинята помни дъжда,

срещайки го един на хилядния път?


Помниш ли ме, както вятърът минава

и запомня всяко кътче, всеки косъм от моята коса.


Помниш ли ме, както аз запомних тебе,

имайки те един-единствен път.


Запомних те и оттогава

не спирам аз да те желая.

Тежи ми само едно бреме,

дали ти запомни мене...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сюзън Смърт All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това стихотворение ми е от 6ти клас, а тогава изобщо не смятах, че мога да пиша, а просто от време на време измислях разни работи. И когато го намерих написано на един хвърчащ лист, реших, че това ще е стихотворението, което трябва да публикувам първо. И за някаква ирония то е много по - добро от повечето следващи стихове.
  • И както всеки цитира част, която най-много му е харесала аз бих цитирала цялото стихотворение, защото е страхотно.
  • Толкова нежно и красиво... невероятно!
  • "Помниш ли ме, както аз запомних тебе,
    имайки те един-единствен път."
    Уникално !
  • много хубаво стихотворение

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...