Може би си прав, че съм отдавна далече.
Навярно съм права, че тръпката я няма вече.
Но кой да ми каже коя ще ме измести?
И твоята болка с радост ще замести.
Годините ли колко бяха?
Много. И всички мечти отдавна изгоряха.
А едно момиче остана ти в сърцето, нали,
да боли и да напомня как обичаш ти.
Помни ти! На мен ми стигат мислите,
че те обичах като едно малко дете.
А тази любов голяма, за която всички мечтаят,
дано колко отнема никога не узнаят!