31.10.2013 г., 21:26  

Помня

547 0 0

Може би си прав, че съм отдавна далече.

Навярно съм права, че тръпката я няма вече.

Но кой да ми каже коя ще ме измести?

И твоята болка с радост ще замести.

 

Годините ли колко бяха?

Много. И всички мечти отдавна изгоряха.

А едно момиче остана ти в сърцето, нали,

да боли и да напомня как обичаш ти.

 

Помни ти! На мен ми стигат мислите,

че те обичах като едно малко дете.

А тази любов голяма, за която всички мечтаят,

дано колко отнема никога не узнаят!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...