Може би си прав, че съм отдавна далече.

Навярно съм права, че тръпката я няма вече.

Но кой да ми каже коя ще ме измести?

И твоята болка с радост ще замести.

Годините ли колко бяха?

Много. И всички мечти отдавна изгоряха.

А едно момиче остана ти в сърцето, нали,

да боли и да напомня как обичаш ти.

Помни ти! На мен ми стигат мислите,

че те обичах като едно малко дете.

А тази любов голяма, за която всички мечтаят,

дано колко отнема никога не узнаят!