31 окт. 2013 г., 21:26  

Помня

543 0 0

Може би си прав, че съм отдавна далече.

Навярно съм права, че тръпката я няма вече.

Но кой да ми каже коя ще ме измести?

И твоята болка с радост ще замести.

 

Годините ли колко бяха?

Много. И всички мечти отдавна изгоряха.

А едно момиче остана ти в сърцето, нали,

да боли и да напомня как обичаш ти.

 

Помни ти! На мен ми стигат мислите,

че те обичах като едно малко дете.

А тази любов голяма, за която всички мечтаят,

дано колко отнема никога не узнаят!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...