Молба към слънцето отправих
за тебе да изгрява всеки ден,
със златистите ръце да те погали,
да те целуне вместо мен.
Помолих птиците за теб да пеят
най-нежната и романтична песен,
очите ти от щастие да греят
и радост да вали в сърцето.
Помолих и вековните дървета
със клони да те милват по лицето,
да избродират името ми
върху кожата така копринена и мека.
И вятъра южняшки аз помолих
при теб да бъде вечерта,
в косите ти венец да сплита
от най-чудни, приказни цветя.
Помолих тях, сега и тебе моля
усмивчица едничка да ми подариш,
сърцето си ти давам, даже и покоя,
красивите си и блажени дни.
© Любка Момчилова Todos los derechos reservados