2.07.2012 г., 15:11

Помолих

616 0 0

Молба към слънцето отправих

за тебе да изгрява всеки ден,

със златистите ръце да те погали,

да те целуне вместо мен.

Помолих птиците за теб да пеят

най-нежната и романтична песен,

очите ти от щастие да греят

и радост да вали в сърцето.

 

Помолих и вековните дървета

със клони да те милват по лицето,

да избродират името ми

върху кожата така копринена и мека.

 

И вятъра южняшки аз помолих

при теб да бъде вечерта,

в косите ти венец да сплита

от най-чудни, приказни цветя.

Помолих тях, сега и тебе моля

усмивчица едничка да ми подариш,

сърцето си ти давам, даже и покоя,

красивите си и блажени дни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любка Момчилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...