24 ene 2007, 0:47

Помолила се 

  Poesía
656 0 19

- Заветрей ме, ветре, залюлей ме

искам да забравя момъка висок,

дето в мислите дохожда, вей ми

отвей лика му, погледа тъмноок.

 

- Не мога, моме, силен вятър съм,

ала лика му така не ще загубиш,

в мислите той е денем и на сън:

обичаш го, със сърце го любиш.

 

- Задъжди, небе, завали, измий ме,

отмий спомена за момъка строен.

Кога към него тръгна спирай ме

със градушка и със дъжд пороен.

 

- Не мога, моме. Кога към него ходиш

дъжд не те плаши, порой те не спира

Не мога ти попреча, ти го любиш

и тази обич от сърцето ти извира.

 

- Запали ме, огън, цяла, изгори лика

на мъжа, дето жар в сърцето пали.

Изпепели го, да остане в пламъка

образа, що страните румени гали.

 

- Не мога, моме, че вън ще прогоря,

ала ти в сърце надълбоко го пазиш,

с пламъците само ще те разгоря:

обичаш го, с много плам го любиш.

 

- Гръм, ела над мен и силно удари ме:

само смърт с момъка ще ме раздели.

Към черната земя вземи и отведи ме,

бързай, идвай преди да се развидели.

 

- Не мога, моме, живот да ти отнемам,
и да загинеш, снага само ще загубиш…

Душата твоя да вземам сили нямам:

дори в смъртта ти пак ще го любиш.

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Сиси благодаря, изчервих се
    едва ли, но пък ако е така,
    със сигурност това дължи се
    на някои очарователни неща.

    Поздрав и усмивка за теб.
  • Стефан как да ти отвърна, как?
    След тези думи аз съм окрилена.
    Твоя коментар извика весел смях
    и радост в душата ми още сънена.

    Поздрав, усмивка и благодаря.
  • Много благодаря Малина,
    радвам се на присъствието ти.

    Поздрав и усмивка за теб.
  • Поздрав Етчи!
  • Благодаря Петя, като се има предвид
    че обожавам Шекспир и неговите творби,
    това е огромен комплимент за мен.
    Злате много ти благодаря, щом така го усещаш,
    то може би съм намерила правилния път.

    Поздрав и усмивка за вас.
  • Честно казано, този стих с фолклорни мотиви много ме впечатли!
    Чувството е много силно, Анета.
  • Много интересен и въздействащ стих! Напомни ми за Ромео и Жулиета.
  • Благодаря ти Вили ...
    топлиш с коментара си.

    Поздрав и усмивка за теб.
  • Прекрасно е, Етчи!
  • Сполучлива антитеза. Внушението е запомнящо се.
    Поздрав!
  • Благодаря ти Петя, старая се,
    но още недоизпипано оставам.
    На милия коментар усмихвам се
    поздрав и усмивка ти дарявам.
  • Тук ти е силата, Етчи, в етностиховете!
    Дерзай и успех!
    Поздрави!
  • Вероника благодаря ти мила.
    От сърце и душа благодаря

    Очароващо коментираш Чар.
    Усмивка в утрото като дар.

    Благодаря много Христо,
    радвам се че ти допада.

    Креми благодаря ти ,
    радват ме думите ти.

    Ех Гери много благодаря
    усмивка извика коментара.

    Много мили думи Роси
    благодаря казвам и на теб.

    Поздрав и усмивка за всички вас.

  • Поздрав за идеята и текста,Анета!
  • Поздравче! Хубав стих, Етчи - все така оригинална!
  • Харесва ми този фолклорен стил на писане!!!
    Поздрави, Ани!!!
  • анеталантнети
  • Да видя коментар, римуван стих
    за мен е чест. С радост на лице
    усмихвам се и с глас съвсем тих
    ти казвам благодаря от все сърце.


    Поздрав и усмивка за теб Ники.
    (поща)

  • Не ветрей я ветре,не люлей я,
    нека да ме помни тъй висок,
    в мислите и да доходя,вей ме,
    да я изгарям с поглед тъмноок.

    _Ще вея момко,вятър аз съм,
    така ликът ти тя не ще загуби,
    и в мислите си денем и на сън,
    ще те обича,силно ще те люби.

    Извинявай за интерпретацията,но не можах да въздържа.
    Много е хубаво
Propuestas
: ??:??