Помолила се
- Заветрей ме, ветре, залюлей ме
искам да забравя момъка висок,
дето в мислите дохожда, вей ми
отвей лика му, погледа тъмноок.
- Не мога, моме, силен вятър съм,
ала лика му така не ще загубиш,
в мислите той е денем и на сън:
обичаш го, със сърце го любиш.
- Задъжди, небе, завали, измий ме,
отмий спомена за момъка строен.
Кога към него тръгна спирай ме
със градушка и със дъжд пороен.
- Не мога, моме. Кога към него ходиш
дъжд не те плаши, порой те не спира
Не мога ти попреча, ти го любиш
и тази обич от сърцето ти извира.
- Запали ме, огън, цяла, изгори лика
на мъжа, дето жар в сърцето пали.
Изпепели го, да остане в пламъка
образа, що страните румени гали.
- Не мога, моме, че вън ще прогоря,
ала ти в сърце надълбоко го пазиш,
с пламъците само ще те разгоря:
обичаш го, с много плам го любиш.
- Гръм, ела над мен и силно удари ме:
само смърт с момъка ще ме раздели.
Към черната земя вземи и отведи ме,
бързай, идвай преди да се развидели.
- Не мога, моме, живот да ти отнемам,
и да загинеш, снага само ще загубиш…
Душата твоя да вземам сили нямам:
дори в смъртта ти пак ще го любиш.
© Анета Саманлиева All rights reserved.
