23 ago 2007, 9:46

Понамирисват (...)

  Poesía
686 0 3


Понамирисват ми краката... напоследък.
Взе да не ми пука.
Доволно блъсках си главата.
Дирех щастие и слука.

Доволно се старах и ритах
срещу световна гадост.
Кой крив и прав все питах -
душеше мнимата ми радост.

Смени се целият ми свят.
Днес зная
кой кум, кой сват, кой брат.
Не, бе... не са много, но
до края
два-трима ще застават в рат!...
*
Понамирисват Ви краката напоследък!
(Поддържам сносна хигиена.)
Чистя си наред
през търтей и хиена.
"Кое ми е наред,
че..."

13 Януари, ПЕТЪК, 2005, Дженмар Зое, Атлантик.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Дончев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...