23 ago 2007, 9:46

Понамирисват (...)

  Poesía
685 0 3


Понамирисват ми краката... напоследък.
Взе да не ми пука.
Доволно блъсках си главата.
Дирех щастие и слука.

Доволно се старах и ритах
срещу световна гадост.
Кой крив и прав все питах -
душеше мнимата ми радост.

Смени се целият ми свят.
Днес зная
кой кум, кой сват, кой брат.
Не, бе... не са много, но
до края
два-трима ще застават в рат!...
*
Понамирисват Ви краката напоследък!
(Поддържам сносна хигиена.)
Чистя си наред
през търтей и хиена.
"Кое ми е наред,
че..."

13 Януари, ПЕТЪК, 2005, Дженмар Зое, Атлантик.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Дончев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...