Понамирисват (...)
Понамирисват ми краката... напоследък.
Взе да не ми пука.
Доволно блъсках си главата.
Дирех щастие и слука.
Доволно се старах и ритах
срещу световна гадост.
Кой крив и прав все питах -
душеше мнимата ми радост.
Смени се целият ми свят.
Днес зная
кой кум, кой сват, кой брат.
Не, бе... не са много, но
до края
два-трима ще застават в рат!...
*
Понамирисват Ви краката напоследък!
(Поддържам сносна хигиена.)
Чистя си наред
през търтей и хиена.
"Кое ми е наред,
че..."
13 Януари, ПЕТЪК, 2005, Дженмар Зое, Атлантик.
© Симеон Дончев All rights reserved.
