23 abr 2020, 8:27

Поне минута мълчание

  Poesía
1.1K 0 2

Поне минута мълчание

 

А вие си говорете, говорете си...

Сочете с пръсти наострени,

приказвайте за морал, достойнство и чест

и ги разпъвайте като мостри

на сергията за големи думи,

в гнева си към някого и към нещо.

А те си отиват, отиват безшумно -

нашите близки, и по-далечните,

и бедните, и богатите,

и малките, и големите.

И тези, с които си бил приятел,

и тези, с които си водил полемики,

и тези, които си мразил тайно,

и тези, които обичаш наяве.

Нали разбираш - нищо не е толкова трайно,

колкото хоровото говорене.

А когато и ние пътя нататък хванем

с едната риза облечени само,

дано има поне една минута мълчание.

От думите по - голяма.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Мачикян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • В момента цялото ни общуване се е превърнало в напревара с думите - говорилня, запълнила свободното ни време, през които минутите изтичат като пясък и докато се обърнем - няма ги.
  • Финалът..
    👌🌹

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...