Поне минута мълчание

23 апр. 2020 г., 08:27

Поэзия

716 0 2

А вие си говорете, говорете си...

Сочете с пръсти наострени,

приказвайте за морал, достойнство и чест

и ги разпъвайте като мостри

на сергията за големи думи,

в гнева си към някого и към нещо.

А те си отиват, отиват безшумно -

нашите близки, и по-далечните,

и бедните, и богатите,

и малките, и големите.

И тези, с които си бил приятел,

и тези, с които си водил полемики,

и тези, които си мразил тайно,

и тези, които обичаш наяве.

Нали разбираш - нищо не е толкова трайно,

колкото хоровото говорене.

А когато и ние пътя нататък хванем

с едната риза облечени само,

дано има поне една минута мълчание.

От думите по - голяма.

yotovava (Валентина Йотова)

2020-05-03T13:18:22+03:00

В момента цялото ни общуване се е превърнало в напревара с думите - говорилня, запълнила свободното ни време, през които минутите изтичат като пясък и докато се обърнем - няма ги.
Dendu89 (Деница Гарелова)

2020-04-23T17:09:26+03:00

Финалът..
👌🌹