Поне минута мълчание
Поне минута мълчание
А вие си говорете, говорете си...
Сочете с пръсти наострени,
приказвайте за морал, достойнство и чест
и ги разпъвайте като мостри
на сергията за големи думи,
в гнева си към някого и към нещо.
А те си отиват, отиват безшумно -
нашите близки, и по-далечните,
и бедните, и богатите,
и малките, и големите.
И тези, с които си бил приятел,
и тези, с които си водил полемики,
и тези, които си мразил тайно,
и тези, които обичаш наяве.
Нали разбираш - нищо не е толкова трайно,
колкото хоровото говорене.
А когато и ние пътя нататък хванем
с едната риза облечени само,
дано има поне една минута мълчание.
От думите по - голяма.
© Христина Мачикян All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
В момента цялото ни общуване се е превърнало в напревара с думите - говорилня, запълнила свободното ни време, през които минутите изтичат като пясък и докато се обърнем - няма ги.
-
Финалът..
👌🌹
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
