Поне веднъж да бъда Чужда
Разроших си косата и се гледах
в погледа на спалния прозорец.
Крещях наум, ала те исках -
мой грях и болка... и съблазън.
Докоснах ти лицето без да искам.
Колко, колко исках да избягам!
Но останах тихо и те имах
за секунда на една промяна...
......................................
Чужда на живота си и всичко,
чужда и на себе си, ала така позната,
аз те гледах и не мислех нищо,
само поривът бе тъй изгарящ...
Устните ти искаха отплата някак,
но не бях готова да платя цената!
Преброих до три - и се разплаках,
но се оказа сън... И просто станах. :)
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Венета Димитрова Todos los derechos reservados
