Apr 5, 2012, 11:30 PM

Поне веднъж да бъда Чужда 

  Poetry » Love
759 0 2

Разроших си косата и се гледах

в погледа на спалния прозорец.

Крещях наум, ала те исках -

мой грях и болка... и съблазън.

 

Докоснах ти лицето без да искам.

Колко, колко исках да избягам!

Но останах тихо и те имах

за секунда на една промяна...

......................................

 

Чужда на живота си и всичко,

чужда и на себе си, ала така позната,

аз те гледах и не мислех нищо,

само поривът бе тъй изгарящ...

 

Устните ти искаха отплата някак,

но не бях готова да платя цената!

Преброих до три - и се разплаках,

но се оказа сън... И просто станах. :)

© Венета Димитрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??