Поне веднъж да бъда Чужда

5 апр. 2012 г., 23:30

Поэзия » Любовная

765 0 2

Разроших си косата и се гледах

в погледа на спалния прозорец.

Крещях наум, ала те исках -

мой грях и болка... и съблазън.

Докоснах ти лицето без да искам.

Колко, колко исках да избягам!

Но останах тихо и те имах

за секунда на една промяна...

......................................

Чужда на живота си и всичко,

чужда и на себе си, ала така позната,

аз те гледах и не мислех нищо,

само поривът бе тъй изгарящ...

Устните ти искаха отплата някак,

но не бях готова да платя цената!

Преброих до три - и се разплаках,

но се оказа сън... И просто станах. :)

ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)

2012-04-06T00:39:35+03:00

Искрено и добре написано.
ivanleko91 (Ангел Колев)

2012-04-05T23:46:51+03:00

Хубавото на сънищата е, че се повтарят, Венета!
А най важното е да си себе си!
Дерзай!