ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
859 4423
17 dic 2010, 12:12

Поне веднъж излъжи! 

  Poesía » De amor
745 0 8

Поне веднъж излъжи!

(по Сказоч - Ник)

Когато есен и зима се сливат в студеното,
когато първият сняг се стопи,
моля те, не изпускай от пръсти вретеното...
Скъсаш ли нишката, после кърви...

Не се крий зад прозореца, не затваряй навън.
Не давай във локвите снежинки да мрат...
Животът ти болка е... Задушава те сън...
Чуждият мъж е грешен и свят...

Когато е тъмно и сили не стигат,
когато в декември мирише на Пролет,
хвани GSM-а, там ще премигнат
познатият номер, Крилете и Полетът...

Знам, че не триеш приятели стари...
Знам, че в сърцето виелици вият...
Бенгалският огън в очите разгаряш...
Гримът ти се стича, а ти не го криеш...

Помисли си, че Той също те чака...
Кажи му, че искаш... че си готова...
Поне веднъж излъжи, макар и разплакана,
че имаш любим и обичаш отново...

 

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Г-н Иванов, шест месеца имат 183 дена - на 182-рия ще се появи и ще го каже, ще изчака до последно, до един миг преди присъдата! Не е фантастика, познавам си хората...
    Благодаря на всички прочели!
    Зем.
  • Много добър сте и във фантастиката! Весели празници!
  • Може би си прав,може би е добре понякога да излъжем себе си вместо да оставим отчаянието да ни повлече...Но май не ни се удава...Хареса ми!Малко сурово,но истинско...като живота...
  • Напевно.
  • Това за мен си го писал , нали
  • Много красиво!
  • Като, че ли е отправено кам някаква главна героиня?
    Молбата на влюбения мъж е трябвало да го кръстиш!
  • Истинските жени никога не лъжат!Има и такива...все още!
Propuestas
: ??:??