Поне веднъж излъжи!

Поезия » Любовна

991 0 8

(по Сказоч - Ник)

Когато есен и зима се сливат в студеното,
когато първият сняг се стопи,
моля те, не изпускай от пръсти вретеното...
Скъсаш ли нишката, после кърви...

Не се крий зад прозореца, не затваряй навън.
Не давай във локвите снежинки да мрат...
Животът ти болка е... Задушава те сън...
Чуждият мъж е грешен и свят...

Когато е тъмно и сили не стигат,
когато в декември мирише на Пролет,
хвани GSM-а, там ще премигнат
познатият номер, Крилете и Полетът...

Знам, че не триеш приятели стари...
Знам, че в сърцето виелици вият...
Бенгалският огън в очите разгаряш...
Гримът ти се стича, а ти не го криеш...

Помисли си, че Той също те чака...
Кажи му, че искаш... че си готова...
Поне веднъж излъжи, макар и разплакана,
че имаш любим и обичаш отново...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

Г-н Иванов, шест месеца имат 183 дена - на 182-рия ще се появи и ще го каже, ще изчака до последно, до един миг преди присъдата! Не е фантастика, познавам си хората...
Благодаря на всички прочели!
Зем.

2010-12-18T11:04:53+02:00
bojenski (Иван Иванов)

Много добър сте и във фантастиката! Весели празници!

2010-12-17T21:16:50+02:00
nikka (Надежда)

Може би си прав,може би е добре понякога да излъжем себе си вместо да оставим отчаянието да ни повлече...Но май не ни се удава...Хареса ми!Малко сурово,но истинско...като живота...

2010-12-17T17:46:19+02:00
MevJones (Мев Джоунс)

Напевно.

2010-12-17T16:04:16+02:00
Melany71 (Светла)

Това за мен си го писал , нали

2010-12-17T15:46:58+02:00