Поне веднъж излъжи!

Poetry » Love

998 0 8

(по Сказоч - Ник)

Когато есен и зима се сливат в студеното,
когато първият сняг се стопи,
моля те, не изпускай от пръсти вретеното...
Скъсаш ли нишката, после кърви...

Не се крий зад прозореца, не затваряй навън.
Не давай във локвите снежинки да мрат...
Животът ти болка е... Задушава те сън...
Чуждият мъж е грешен и свят...

Когато е тъмно и сили не стигат,
когато в декември мирише на Пролет,
хвани GSM-а, там ще премигнат
познатият номер, Крилете и Полетът...

Знам, че не триеш приятели стари...
Знам, че в сърцето виелици вият...
Бенгалският огън в очите разгаряш...
Гримът ти се стича, а ти не го криеш...

Помисли си, че Той също те чака...
Кажи му, че искаш... че си готова...
Поне веднъж излъжи, макар и разплакана,
че имаш любим и обичаш отново...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

Г-н Иванов, шест месеца имат 183 дена - на 182-рия ще се появи и ще го каже, ще изчака до последно, до един миг преди присъдата! Не е фантастика, познавам си хората...
Благодаря на всички прочели!
Зем.

2010-12-18T11:04:53+02:00
bojenski (Иван Иванов)

Много добър сте и във фантастиката! Весели празници!

2010-12-17T21:16:50+02:00
nikka (Надежда)

Може би си прав,може би е добре понякога да излъжем себе си вместо да оставим отчаянието да ни повлече...Но май не ни се удава...Хареса ми!Малко сурово,но истинско...като живота...

2010-12-17T17:46:19+02:00
MevJones (Мев Джоунс)

Напевно.

2010-12-17T16:04:16+02:00
Melany71 (Светла)

Това за мен си го писал , нали

2010-12-17T15:46:58+02:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0