Dec 17, 2010, 12:12 PM

Поне веднъж излъжи!

  Poetry » Love
1K 0 8

Поне веднъж излъжи!

(по Сказоч - Ник)

Когато есен и зима се сливат в студеното,
когато първият сняг се стопи,
моля те, не изпускай от пръсти вретеното...
Скъсаш ли нишката, после кърви...

Не се крий зад прозореца, не затваряй навън.
Не давай във локвите снежинки да мрат...
Животът ти болка е... Задушава те сън...
Чуждият мъж е грешен и свят...

Когато е тъмно и сили не стигат,
когато в декември мирише на Пролет,
хвани GSM-а, там ще премигнат
познатият номер, Крилете и Полетът...

Знам, че не триеш приятели стари...
Знам, че в сърцето виелици вият...
Бенгалският огън в очите разгаряш...
Гримът ти се стича, а ти не го криеш...

Помисли си, че Той също те чака...
Кажи му, че искаш... че си готова...
Поне веднъж излъжи, макар и разплакана,
че имаш любим и обичаш отново...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Г-н Иванов, шест месеца имат 183 дена - на 182-рия ще се появи и ще го каже, ще изчака до последно, до един миг преди присъдата! Не е фантастика, познавам си хората...
    Благодаря на всички прочели!
    Зем.
  • Много добър сте и във фантастиката! Весели празници!
  • Може би си прав,може би е добре понякога да излъжем себе си вместо да оставим отчаянието да ни повлече...Но май не ни се удава...Хареса ми!Малко сурово,но истинско...като живота...
  • Напевно.
  • Това за мен си го писал , нали

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....