10 may 2005, 14:55

Понеделник

  Poesía
965 0 4
Тя разказва нещо
дълго, невъзможно, тихо –
вечерня в закътана котловина.
Разбирам, че е идвала по пясъка
на лявото ми рамо,
по уханието на олеандрите
след дъжд,
по леко открехнатия прозорец
в понеделник.
Вчера ли беше или утре?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Божидар Пангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Катина..благодаря! Достатъчно е и това, което
    няма да се случи - минало в бъдещето
    гдето
    дъждъд се връща към небето
  • Прозореца широко отвори,
    това да продължи,
    наслаждавай се
    на аромата след дъжда...
    но не забравяй това което ще прошепна...
    Олеандърът е цветето отровно,
    използвай лековитата му сила...

    Хубав стих!!
  • Благодаря ти...дали?
  • Докоснала те е днес...това е важно!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...