Тя разказва нещо дълго, невъзможно, тихо – вечерня в закътана котловина. Разбирам, че е идвала по пясъка на лявото ми рамо, по уханието на олеандрите след дъжд, по леко открехнатия прозорец в понеделник. Вчера ли беше или утре?
Прозореца широко отвори,
това да продължи,
наслаждавай се
на аромата след дъжда...
но не забравяй това което ще прошепна...
Олеандърът е цветето отровно,
използвай лековитата му сила...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
няма да се случи - минало в бъдещето
гдето
дъждъд се връща към небето