May 10, 2005, 2:55 PM

Понеделник

  Poetry
961 0 4
Тя разказва нещо
дълго, невъзможно, тихо –
вечерня в закътана котловина.
Разбирам, че е идвала по пясъка
на лявото ми рамо,
по уханието на олеандрите
след дъжд,
по леко открехнатия прозорец
в понеделник.
Вчера ли беше или утре?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Божидар Пангелов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Катина..благодаря! Достатъчно е и това, което
    няма да се случи - минало в бъдещето
    гдето
    дъждъд се връща към небето
  • Прозореца широко отвори,
    това да продължи,
    наслаждавай се
    на аромата след дъжда...
    но не забравяй това което ще прошепна...
    Олеандърът е цветето отровно,
    използвай лековитата му сила...

    Хубав стих!!
  • Благодаря ти...дали?
  • Докоснала те е днес...това е важно!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...