Ще се увия в слънчеви облаци, 
ще сплета черни клонки в мрежа, 
да си пазя душата, да не я попари скрежът 

на зимната утрин в сърцата на любовите ми. 
Ще свия гнездо от сухи сълзи, 
ще се сгуша тихо да отдъхна 
от баналния брътвеж на тълпите градска гмеж. 
Ще излея тъгата си в саксия 
с напъпил дъхав жасмин, 
да разпукат нежните бели усмивки по клоните му, 
да вдъхна глътка щастие, 
и да се удавя.