17.03.2022 г., 21:07

Понеделник сутрин

725 1 0

Ще се увия в слънчеви облаци, 
ще сплета черни клонки в мрежа, 
да си пазя душата, да не я попари скрежът 

на зимната утрин в сърцата на любовите ми. 
Ще свия гнездо от сухи сълзи, 
ще се сгуша тихо да отдъхна 
от баналния брътвеж на тълпите градска гмеж. 
Ще излея тъгата си в саксия 
с напъпил дъхав жасмин, 
да разпукат нежните бели усмивки по клоните му, 
да вдъхна глътка щастие, 
и да се удавя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Доротея Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...