17.03.2022 г., 21:07

Понеделник сутрин

730 1 0

Ще се увия в слънчеви облаци, 
ще сплета черни клонки в мрежа, 
да си пазя душата, да не я попари скрежът 

на зимната утрин в сърцата на любовите ми. 
Ще свия гнездо от сухи сълзи, 
ще се сгуша тихо да отдъхна 
от баналния брътвеж на тълпите градска гмеж. 
Ще излея тъгата си в саксия 
с напъпил дъхав жасмин, 
да разпукат нежните бели усмивки по клоните му, 
да вдъхна глътка щастие, 
и да се удавя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Доротея Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...