17.03.2022 г., 21:07

Понеделник сутрин

733 1 0

Ще се увия в слънчеви облаци, 
ще сплета черни клонки в мрежа, 
да си пазя душата, да не я попари скрежът 

на зимната утрин в сърцата на любовите ми. 
Ще свия гнездо от сухи сълзи, 
ще се сгуша тихо да отдъхна 
от баналния брътвеж на тълпите градска гмеж. 
Ще излея тъгата си в саксия 
с напъпил дъхав жасмин, 
да разпукат нежните бели усмивки по клоните му, 
да вдъхна глътка щастие, 
и да се удавя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Доротея Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...