Ще се увия в слънчеви облаци,
ще сплета черни клонки в мрежа,
да си пазя душата, да не я попари скрежът
на зимната утрин в сърцата на любовите ми.
Ще свия гнездо от сухи сълзи,
ще се сгуша тихо да отдъхна
от баналния брътвеж на тълпите градска гмеж.
Ще излея тъгата си в саксия
с напъпил дъхав жасмин,
да разпукат нежните бели усмивки по клоните му,
да вдъхна глътка щастие,
и да се удавя.