Ще се увия в слънчеви облаци,
ще сплета черни клонки в мрежа,
да си пазя душата, да не я попари скрежът
на зимната утрин в сърцата на любовите ми.
Ще свия гнездо от сухи сълзи,
ще се сгуша тихо да отдъхна
от баналния брътвеж на тълпите градска гмеж.
Ще излея тъгата си в саксия
с напъпил дъхав жасмин,
да разпукат нежните бели усмивки по клоните му,
да вдъхна глътка щастие,
и да се удавя.
© Доротея All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
