Ще се увия в слънчеви облаци,
ще сплета черни клонки в мрежа,
да си пазя душата, да не я попари скрежът
на зимната утрин в сърцата на любовите ми.
Ще свия гнездо от сухи сълзи,
ще се сгуша тихо да отдъхна
от баналния брътвеж на тълпите градска гмеж.
Ще излея тъгата си в саксия
с напъпил дъхав жасмин,
да разпукат нежните бели усмивки по клоните му,
да вдъхна глътка щастие,
и да се удавя.
© Доротея All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
