26 nov 2017, 19:10

ПоНеделнишко

  Poesía » Otra
1.3K 6 27

Тази сутрин ме няма,
телефон без обхват,
мислите по пижама,
се преструват че спят.

 

Тази сутрин съм снимка,
телевизор без звук,
с мантия невидимка,
спомен прави напук.

 

Стари болки изважда
развален грамофон.
За закуска изяжда,
паметта ми без стон.

 

И тогава се връщам,
във реалния свят,
всички думи прегръщам
и започва денят.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ох, познах се в това стихче. Много точно и сладко написано! Честита Коледа, бъди здрава!
  • Благодаря,Еси!
  • Трудно е да се върнем в реалния свят, но няма как... Приеми и моите поздравления за прекрасния стих, Наде!
  • Благодаря, Ани, Иржи !
  • Обикновено понеделниците са тъжни,след като сме се поглезили през уикенда,Наде,но по-добре е да имаш и понеделници и всичките дни след него-значи си млад.....Идва време,когато всичките ти дни са уикенди и дори някога не знаеш коя дата е....

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...