ПоНеделнишко
Тази сутрин ме няма,
телефон без обхват,
мислите по пижама,
се преструват че спят.
Тази сутрин съм снимка,
телевизор без звук,
с мантия невидимка,
спомен прави напук.
Стари болки изважда
развален грамофон.
За закуска изяжда,
паметта ми без стон.
И тогава се връщам,
във реалния свят,
всички думи прегръщам
и започва денят.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
