ПоНеделнишко
Тази сутрин ме няма,
телефон без обхват,
мислите по пижама,
се преструват че спят.
Тази сутрин съм снимка,
телевизор без звук,
с мантия невидимка,
спомен прави напук.
Стари болки изважда
развален грамофон.
За закуска изяжда,
паметта ми без стон.
И тогава се връщам,
във реалния свят,
всички думи прегръщам
и започва денят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
