17 jun 2006, 10:13

ПОНЕСЕНА ОТ ВЯТЪРА 

  Poesía
900 0 26
        Понесена от вятъра


Във шепите си вятърът ме носи -
като изгубено перо на бяла птица,
в душата лутат се безчет въпроси,
на шията тежат ми - огърлица...

Къде политам в тая безтегловност?
И колко дълго ще се рея в самота?
Сърцето ми гори с неистова готовност
на някой бряг да срещне любовта...

Сред пръсти ветрени смълчано дишам,
ще спра ли някога безумния летеж...
а колко искам, как желая да обичам,
в очите ми да се огледат със копнеж...


16.06.2006г.

© Гергана Шутева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??