Jun 17, 2006, 10:13 AM

ПОНЕСЕНА ОТ ВЯТЪРА 

  Poetry
937 0 26
        Понесена от вятъра


Във шепите си вятърът ме носи -
като изгубено перо на бяла птица,
в душата лутат се безчет въпроси,
на шията тежат ми - огърлица...

Къде политам в тая безтегловност?
И колко дълго ще се рея в самота?
Сърцето ми гори с неистова готовност
на някой бряг да срещне любовта...

Сред пръсти ветрени смълчано дишам,
ще спра ли някога безумния летеж...
а колко искам, как желая да обичам,
в очите ми да се огледат със копнеж...


16.06.2006г.

© Гергана Шутева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??