17 июн. 2006 г., 10:13

ПОНЕСЕНА ОТ ВЯТЪРА

Поэзия

1.1K 0 26

Понесена от вятъра

Във шепите си вятърът ме носи -
като изгубено перо на бяла птица,
в душата лутат се безчет въпроси,
на шията тежат ми - огърлица...

Къде политам в тая безтегловност?
И колко дълго ще се рея в самота?
Сърцето ми гори с неистова готовност
на някой бряг да срещне любовта...

Сред пръсти ветрени смълчано дишам,
ще спра ли някога безумния летеж...
а колко искам, как желая да обичам,
в очите ми да се огледат със копнеж...

16.06.2006г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

pen4eto999 (Пенка Маринова)

Вече са го казали...няма нужда от повече думи!!!

2007-01-12T12:01:52+02:00
Белоснежка (Гергана Шутева)

Благодаря ви, приятели, за милите думи! Поздрави на всички!

2006-07-04T18:04:14+03:00
MOJSEI (Валери Рибаров)

Внушението е страхотно и не еднозначно.

"в очите ми да се огледаш със копнеж..."

Поздрав!

2006-07-04T17:45:49+03:00
joint_girl (Няма име)

Гери,добре каэано!От мене 6!

2006-06-18T10:45:02+03:00
liastovicata (Поли)

в очите ми да се огледат със копнеж...
!!!
Поздрав Гери, красив и чувствен стих!
Бъди щастлива сладка

2006-06-18T10:38:03+03:00