ПОНЯКОГА...
Понякога съм ангелската белота,
в бели нощи, в лунна синева.
Понякога – забулена във самота
се рея в пустош и тъга.
Понякога съм дива тъмнина,
прегърнала студената мъгла.
Понякога – огнената лава зла,
изригнала във ярост, разпиляла пепелта.
Понякога съм нежна топлина,
попила в кадифена мекота.
Понякога – свежа утринна зора, ...