ПОНЯКОГА...

Понякога съм ангелската белота,

в бели нощи, в лунна синева.

Понякога – забулена във самота

се рея в пустош и тъга.

Понякога съм дива тъмнина,

прегърнала студената мъгла.

Понякога – огнената лава зла,

изригнала във ярост, разпиляла пепелта.

Понякога съм нежна топлина,

попила в кадифена мекота.

Понякога – свежа утринна зора,

пила от кристалната роса.

Понякога съм пъстроцветната дъга,

в късче цвят от пролетта.

Понякога – най-ярката звезда,

погалила със ласки самотна ти душа.

А ти гориш за тази красота -

ангел или дявол, така ме пожела.