Понякога...
ПОНЯКОГА...
Понякога съм ангелската белота,
в бели нощи, в лунна синева.
Понякога – забулена във самота
се рея в пустош и тъга.
Понякога съм дива тъмнина,
прегърнала студената мъгла.
Понякога – огнената лава зла,
изригнала във ярост, разпиляла пепелта.
Понякога съм нежна топлина,
попила в кадифена мекота.
Понякога – свежа утринна зора,
пила от кристалната роса.
Понякога съм пъстроцветната дъга,
в късче цвят от пролетта.
Понякога – най-ярката звезда,
погалила със ласки самотна ти душа.
А ти гориш за тази красота -
ангел или дявол, така ме пожела.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванина Константинова Всички права запазени
