Понякога във мен валят порои
и никога не мога да ги спра.
И десни, леви - хиляди завои...
Зад всеки се усмихва есента.
Аз карам лудо своята каляска,
изплетена от спомен и надежда.
Лакеят ми е скитник със фуражка,
направена от паякова мрежа.
Ръцете ми са клони на топола
и вплитам вейки в хоризонта ясен.
След вятъра летя щастливо гола
към лунния безкрай сребрист, прекрасен. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse