kiss-in-the-rain (Кристина)
41 58
23.10.2009 г., 11:53 ч.

Понякога 

  Поезия » Друга
633 0 4

Понякога във мен валят порои

и никога не мога да ги спра.

И десни, леви - хиляди завои...

Зад всеки се усмихва есента.

Аз карам лудо своята каляска,

изплетена от спомен и надежда.

Лакеят ми е скитник със фуражка,

направена от паякова мрежа.

Ръцете ми са клони на топола

и вплитам вейки в хоризонта ясен.

След вятъра летя щастливо гола

към лунния безкрай сребрист, прекрасен.

Очите ми са бездни към безкрая,

към плачещите сенки на гората.

Там в партията си шах ще разиграя

безброй акорди и една соната.

Косите ми са огън и жарава,

със тях си паля клечки от кибрита

и в тъмното рисувам до забрава

една любов със морска сол пропита.

Душата ми - кутия на Пандора -

какво ли в нея още се намира?

Един  безумец влязъл във затвора

на лудостта... И дяволска секира.

Понякога във мене веят бури

и никога не мога да ги спра.

Морето спи и в него - шамандури,

една усмивка и една сълза...

 

© Кристина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??