Понякога
Понякога е хубаво да бъдеш сам,
да разговаряш със звездите...
И мислите да те болят
от разминаване с мечтите.
Понякога е хубаво да бъдеш сам
и тишината да кънти в ушите.
Да връщаш образи без свян,
да се усмихваш през сълзите.
Понякога е хубаво да бъдеш сам,
да викаш, молиш за пощада;
Къде? Кога аз бил съм там,
че тъй сърцето мое страда?
Понякога е хубаво да бъдеш сам,
но повече не мога и не искам.
На колене и от любов пиян
до себе си сега те искам.
01.08.07
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мариана Вълкова Todos los derechos reservados
