17.10.2009 г., 1:15 ч.

Понякога 

  Поезия » Бели стихове
663 0 12

Понякога е хубаво да бъдеш сам,

да разговаряш със звездите...

И мислите да те болят

от разминаване с мечтите.

 

Понякога е хубаво да бъдеш сам

и тишината да кънти в ушите.

Да връщаш образи без свян,

да се усмихваш през сълзите.

 

Понякога е хубаво да бъдеш сам,

да викаш, молиш за пощада;

Къде? Кога аз бил съм там,

че тъй сърцето мое страда?

 

Понякога е хубаво да бъдеш сам,

но повече не мога и не искам.

На колене и от любов пиян

до себе си сега те искам.

01.08.07

© Мариана Вълкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??