Понякога
Понякога е хубаво да бъдеш сам,
да разговаряш със звездите...
И мислите да те болят
от разминаване с мечтите.
Понякога е хубаво да бъдеш сам
и тишината да кънти в ушите.
Да връщаш образи без свян,
да се усмихваш през сълзите.
Понякога е хубаво да бъдеш сам,
да викаш, молиш за пощада;
Къде? Кога аз бил съм там,
че тъй сърцето мое страда?
Понякога е хубаво да бъдеш сам,
но повече не мога и не искам.
На колене и от любов пиян
до себе си сега те искам.
01.08.07
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариана Вълкова Всички права запазени
