5 jul 2011, 21:02

Понякога 

  Poesía » De amor
1177 1 39

Понякога си мойта зима
и толкова е леден твоят свят.
Снежинките превръщат се в лавина,
посипват се върху ми и болят.
                        
Понякога от болката крещя,
но някак си безмълвно за околните.
И мъча се с усмивка да спася
сърцето ми - прободеното, болното.
               
Но всяка зима си отива
и китна пролет хуква след това,
снегът стопява се и се разлива,
превръща се в пречистваща вода.

 

И всичките "понякога" забравям,
лекувам раните със светлина,
закърпвам кръпките и продължавам

и пак съм твойта влюбена жена.

© Жанет Велкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??