Понякога
Понякога си мойта зима
и толкова е леден твоят свят.
Снежинките превръщат се в лавина,
посипват се върху ми и болят.
Понякога от болката крещя,
но някак си безмълвно за околните.
И мъча се с усмивка да спася
сърцето ми - прободеното, болното.
Но всяка зима си отива
и китна пролет хуква след това,
снегът стопява се и се разлива,
превръща се в пречистваща вода.
И всичките "понякога" забравям,
лекувам раните със светлина,
закърпвам кръпките и продължавам
и пак съм твойта влюбена жена.
© Жанет Велкова All rights reserved.
