12 abr 2006, 22:01

Понякога...

  Poesía
1.1K 0 3

Понякога се страхувам...

тогава сънувам кошмари.

Понякога линчувам себе си...

тогава огън ме пари.

 

Понякога ледено свежа съм...

тогава гнетя сетива.

Понякога глупаво нежна съм

и като пале пред тебе стоя.

 

Често от себе си плаша се,

когато без рана кървя.

Често разпитвам за всичко душата си,

когато остана самотно сама.

 

И честно, умирам от страх,

когато тя ми мълчи...

Тогава посипва ме прах

и ничии не виждам очи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Поля Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Често от себе си плаша се,

    когато без рана кървя.

    Често разпитвам за всичко душата си,

    когато остана самотно сама."
    Познати мисли ,емоции и чувства.Имам такъв стих "Понякога съм много различна".
    Поздравления!

  • Хммм благодаря ти много ...ама то е пале като малко кученце...просто не можах да си сложа ударението...
  • Определено имаш талант! Само това с палето нещо не ми се връзва ако искаш може да го поогледаш , но и така е много хубаво!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...