Понякога...
Понякога се страхувам...
тогава сънувам кошмари.
Понякога линчувам себе си...
тогава огън ме пари.
Понякога ледено свежа съм...
тогава гнетя сетива.
Понякога глупаво нежна съм
и като пале пред тебе стоя.
Често от себе си плаша се,
когато без рана кървя.
Често разпитвам за всичко душата си,
когато остана самотно сама.
И честно, умирам от страх,
когато тя ми мълчи...
Тогава посипва ме прах
и ничии не виждам очи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Поля Георгиева Всички права запазени
...ама то е пале като малко кученце...просто не можах да си сложа ударението...
