Понякога се страхувам...
тогава сънувам кошмари.
Понякога линчувам себе си...
тогава огън ме пари.
Понякога ледено свежа съм...
тогава гнетя сетива.
Понякога глупаво нежна съм
и като пале пред тебе стоя.
Често от себе си плаша се,
когато без рана кървя.
Често разпитвам за всичко душата си,
когато остана самотно сама.
И честно, умирам от страх,
когато тя ми мълчи...
Тогава посипва ме прах
и ничии не виждам очи.
© Поля Георгиева All rights reserved.
...ама то е пале като малко кученце...просто не можах да си сложа ударението...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
