Понякога се страхувам...
тогава сънувам кошмари.
Понякога линчувам себе си...
тогава огън ме пари.
Понякога ледено свежа съм...
тогава гнетя сетива.
Понякога глупаво нежна съм
и като пале пред тебе стоя.
Често от себе си плаша се,
когато без рана кървя.
Често разпитвам за всичко душата си,
когато остана самотно сама.
И честно, умирам от страх,
когато тя ми мълчи...
Тогава посипва ме прах
и ничии не виждам очи.
© Поля Георгиева All rights reserved.
...ама то е пале като малко кученце...просто не можах да си сложа ударението...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
